И така, от морето направо към Велинград. Пускаме навигацията и запрашваме към новото ни приключение.

Хотела

Хотелът-домакин е малък семеен хотел Ив, лесен за намиране и малко встрани от центъра.

Хотелът разполага с басейн с топла минерална вода, детски басейн и горещо (до студено) джакузи:

Мястото е чудесно (направо превъзходно) за почивка с деца – малки и големи. Тук вече проблеми със заети шезлонги нямаше – имаше място за всички.

Стаята не беше голяма – средна бих казала. Удобства? Интернет практически отсъстваше, което донякъде може би беше добре. Климатик нямаше, но имаше вентилатор, който на практика си беше достатъчен – нощем тук ставаше доста прохладно. И отново, тук никой така и не дойде да почисти през целия ни престой.

Ресторанта предлагаше доста добра закуска и обяд, но за вечеря менюто беше доста оскъдно. Вечеряш 2 пъти и сякаш си опитал всичко.

Приключения

Какво да правиш във Велинград, освен да киснеш в басейна? Но ние не сме киснали само в басейна – има толкова неща за разглеждане. Речено-сторено. Избираме маршрута и потегляме.

Стария чарк

Първата ни цел беше Стария Чарк. „Взехме“ упътвания от „чичко гугъл“ и напред. Обаче, се оказа, че чичко Гугъл не знае всичко и ни заведе (докъдето стигаха упътванията му) в някаква фабрика за пелети. Всъщност, вече се намирахме в Стария чарк – вдън гори тилилейски: пътеки колкото щеш и ние тръгнахме по тях. Вървели, вървели и стигнахме донякъде… Ето какво видяхме по пътя:

И след като се прибрахме – пълен релакс на басейна. А защо да не видим и Клептуза?

А вечерта се поразходихме да видим града.

А за следващия ден предвидихме пътуване до Цигов чарк и други забележителности.

Цигов чарк

Речено, сторено – закусваме, плацикаме се малко в басейна и тръгваме.

Хубави гледки:

На връщане решихме да минем през Дорково, където се насладихме на много вкусен обяд на много народни (ама наистина) цени в кръчме на площада:

На същия този площад ми хрумна идеята за „пътеписи“ и започна едно снимане…

Ето един храм, който се смята за умалено копие на Александър Невски:

От тук имахме две възможности: да посетим парка Плиоцен и крепостта Цепина. Е, посетихме и двете.

В изложбата Плиоцен нямаше кой знае какво, но имаше голям мамут (може би):

И се запътихме към крепостта Цепина:

След дългото ходене и прибиране в хотела (с плацикане в басейна) отново излязохме да поразгледаме града:

И символа на града – Чашата:

Е, ходихме и до Юндола, но там само си купихме боровинки…

Последния ден от почивката се отдадохме на релакс в басейна… Така, за съжаление, почивката свърши и си тръгнахме обратно, където ни чакаше „кученцето“ – явно му е било мъчно за нас – и горещините на Червен бряг.

Е, все пак, новите приключения винаги са пред нас!