Тази събота и неделя (баш по празниците) ни хрумна идеята да „покорим“ някой връх. Е, не който и да е, а Марагидик. Ето малко информация за този връх:
Идеята никак не е лоша, но като чух, че се върви около 4 часа, малко се притесних (и не напразно!).
Пристигане
Както и да е, поработихме малко в събота и тръгнахме на път към живописното кътче Априлци. Не мина без изненади – навигацията ни запрати в някакъв съвсем друг квартал, но успяхме да й (на навигацията) подадем по-верни координати (вила Деси не беше достатъчно) и благополучно „се приземихме“. Вилата се оказа доста добра – с всички удобства и дори барбекю имаше.
Имаше и множество телевизори с безброй дистанционни и за наша гордост успяхме да ги пуснем всичките (то си беше цяло предизвикателство). Е, Виваком, както винаги, нямаше покритие, но това не можа да ни развали настроението.
Тук бяхме с едни приятели, които са пристигнали по-рано и са се подготвили с разни вкуснотийки:
Огънят е запален – какво още да си пожелае човек?
А от двора се разкриваше чудесна панорама:
На път
След като станахме – бодри и весели – хайде по колите и до квартала Острец (ние бяхме във Видима). Подочухме, че маршрута се води „пенсионерски“, но аз не мога да се съглася с подобно твърдение – за мен си беше доста трудно. И може би благодарение на това – много бавене при изкачване – не стигнахме до самия връх. Но до хижа Тъжа (или мястото, където се намира) успяхме да стигнем.
А всичко започна съвсем „лежерно“ – чудесен път, не е стръмно, красива река (за съжаление не знам как точно се казва):
Есента си каза думата и гората с есенните багри е великолепна:
И така, вървяхме, вървяхме и пред нас се откриваше невероятната гледка:
След ходене, „пълзене“, непрекъснато спиране (едва ли не след всеки 2-3 метра), успяхме да се качим на билото, където се намира хижа Тъжа:
А от там се разкриха страхотни гледки:
Панорамата:
Мдааа, много ходене… Но нали трябва и да се слиза?! Тази „пътека“ изобщо не бих нарекла пенсионерска. Въобще не беше лесно – това 9-10 часа ходене хич не са малко! Друг път ще си подбирам маршрутите по-внимателно!
И все пак, както казвам аз, веднъж годишно подобни екстремни преживявания са само от полза. Накрая успях да се стегна и завърших маршрута доста бодро.
А новите приключения може би все още предстоят!
Пътеписи и малки приключения 