Нека не се лъжем, но много колеги ме питаха, какъв е този „еленски бут“, от елен ли е? Не, не е. Бутът е свински, но се прави в Елена. Нека се запознаем с малко история или поне с това, което се говори.
Някога, много отдавна, прасетата се гледаха практически във всеки двор. И понеже хитри и пресметливи балканджии нямаше как да си позволят да гледат прасето цяла година, след което да го изядат за един месец, те са започнали да осоляват месото и да го изнасят на открито да съхне. Едва ли някой се е замислял за процесите на зреенето на бутовете, но изглежда природата е дала въздуха, местоположението и движението на ветровете, за да се получи този уникален вкус.
Еленският бут е включен в Съкровищница на вкусове Slow Food заедно с още над 3000 уникални храни от целия свят. Той е от първите предложени български продукта за защита по схемите за географски означения на храните.
Уникалният деликатес от Еленския балкан има свояй празник от 2012 година. И тази година той се провежда за 8-ми път, като този път, вероятно, посещаемостта му надмина всякакви очаквания. Километрите улици бяха запълнени с хора – не можеш да се разминеш.
Пристигаме в Трявна
Нашето пътешествие започна от Трявна. И причината за това беше липсата на свободни места в хотелите на Елена – на следващия ден видяхме, защо е така – градът просто не можеше да поеме такъв наплив от хора.
Е, и Трявна е добър избор. От предишното ни пътуване в Трябва (по Гергьов ден) бях останала леко разочарована от ужасното място за нощуване в този град. Но този път, първоначално настроена с леки предубеждения, останах доста изненадана. „Пристанището“ ни беше Мутафовата къща – много добър избор, особено, ако си с някаква компания.
Освен че изглежда добре отвън, отвътре всичко е абсолютно ново (или изглежда така). В тази 3-етажна къща има аснасьор, столова за разни събирания и доста големи стаи с всички удобства:
След като набързо се настанихме, навън се стъмни и тръгнахме да търсим, къде да вечеряме. От предния път не можах да се сетя, къде точно се хранихме, така че решихме да по-обиколим.
След кратката обиколка се спряхме в пицария Антик – не е много помпозно заведение, но, както се оказа, с перфектно обслужване и много вкусна храна (пица не опитахме, решихме да опитаме други предложения и не сгрешихме).
На нас ни правеха компания малки пухкави и много мили същества:
Хайде, да видим Елена
Навигацията благополучно ни „доведе“ до Елена, изненадвайки ни с някакъв неочаквано тежък трафик по средата на пътя. Оказа се, че под тежкия трафик в дадения случай се разбираше ужасен път – бяхме две коли на кръст на целия път, но пътя в този участък наистина беше кошмарен.
Въпреки големия наплив на хора и коли, успяхме да паркираме – имаше и някаква организация на движението. Все пак това е град с тесни улички, който явно не е разчетен да поеме толкова много „моторизирани“ хора.
Първо, на пътя ни се „изпречи“ архитектурният комплекс Даскалоливница:
След кратко разглеждане и зяпане тук-там тръгнахме към главната ни цел – да видим що е то Еленския бут.
И първата атракция, изпречила се на пътя, беше обработването на прасе:
А наоколо имаше множество други атракции и щандове:
А ето го и въпросния бут:
Много бут, много нещо, но и опашките са километрични… И много хора… А когато огладняхме, беше истинско предизвикателство да си вземеш нещо за хапване. Отново, заради огромни опашки – и всичко живо е гладно. Но успяхме!!!
А междувременно надникнах в къщата-музей на Иларион Макариополски:
Все пак успяхме да си купим и някакво парче от въпросния бут – не беше никак лесно, повярвайте ми!
Леко уморени, но доволни запрашихме обратно към Трявна.
Отново Трявна
Вечерта отново решихме да по-обиколим града:
„Гала вечерята“, така да се каже, беше в механа Старата къща:
Както се оказа, и предния път вечеряхме тук и отново останахме доволни – добро обслужване и много вкусна храна.
Финансова равносметка
Нашето пътешествие беше с 2 нощувки, което ни струваше общо 90 лв. Съответно, имахме и две вечери – всяка по около 40 лв. И, да речем, един обяд в Елена с кебапчетата, кюфтенца и пържени картофки, за около 20-тина лв. Плюс тук там кафета и закуски – нека да са към 220 лв. за 3 дни. Пътя не включвам тук – пътните разходи този път бяха малко повече – по технически причини, но това вече е друг въпрос.
Като цяло останахме доволни. Готови сме да планираме следващото ни пътуване!
Пътеписи и малки приключения 