И така, въпреки пандемията, всичко е резервирано и готово: отиваме в Приморско и в Девин (не точно).

Тръгнахме рано, рано… Този път „лелята“ Waze не ни обърка нито веднъж – ние я подлагахме на изпитания, постоянно променяйки маршрута, но тя успя да се справи с нашите прищявки.

Приморско… Ех, бяхме там на младини, да видим, как е сега. Тихо и спокойно – така се оказа. А как е хотела?

Така и не снимах хотел – заимствам от чичко Google.

За хотела… Първо, се оказа, че на практика няма места за паркиране, но все пак успяхме да се вмъкнем някак си, което на своя страна означаваше, че а сме тръгнали на някъде – няма къде да паркираме след това. Затова цяла седмица колата си стоеше на мястото, а ние – не мръднахме по-далече от Приморско.

Хотела изглежда добре, но сякаш е малко по-занемарен. Нямаше климатизация – никаква, абсолютно никаква, дори някакъв вентилатор нямаше. Кой измисли това – не знам, все пак е лято, горещо е. Добре, че нощем все пак ставаше малко по-хладно и можеше да се спи спокойно. Интересно, в представянето на хотела в „букинга“ климатикът не беше споменат – и кой може да предположи, че щом не е написано, просто го няма. Мислих, че вече навсякъде има климатици – в един или друг вид.

Стаята не беше лоша – просто обикновена. И тази обикновеност означаваше и липса на достатъчно контакти. В сегашни времена хората пътуват с телефони, таблети и прочие устройства – които, за съжаление, постоянно искат захранване. А къде да ги включиш, като има само 2 контакта? Кое по-напред? Всеки път в подобни ситуации си казвам: Следващия път ще си нося разклонител и всеки път забравям!

Wi-Fi… Да, пише, че има такова чудо. Само че къде? На рецепцията… Да, да… само на рецепцията. Иначе е безплатен (ха-ха).

Нещо положително? О да, басейна е чудесен – чист и голям и има достатъчно места за всички (че имахме и такъв проблем миналата година – басейна е огромен, хора няма на басейна, но и свободни места няма).

За наше съжаление, морето беше бурно. Но никога досега не съм виждала толкова чисто море.

• 

• 

Въпреки бурното море ходихме на плажа всеки ден и беше много приятно. Море беше някак си „уютно“. А ето и последния ден:

Това беше морето…

Планина

Нашата почивка продължи в околностите на Девин – в семеен хотел Рибарската хижа. А по пътя имаше какво да се види:

И макар че не очаквах кой знае какво, домакините ме изненадаха. Стаята – съвсем не беше стая, а цял апартамент!

Тук имаше всичко: и контакти колкото щеш, и Wi-Fi, прекрасен изглед:

На следващия ден посетихме Широка Лъка (този път през лято):

И Дяволското Гърло:

Тук интересен беше еднолентов път – доста адреналин. Но чистия адреналин беше на следващия ден – с още един еднолентов път до Ягодинската пещера и пътуване с джип до Орлово Око и Вълчи камък.

В пещерата не може да се снима, затова имам снимка пред нея – някакво мостче:

А ето и няколко снимки:

И… поход до Самодивското пръскало:

Последния ден посветихме на пълен релакс в Аква парк Персенк:

И последна вечер в хижата: