Белоградчишката крепост и скалите

Белоградчишката крепост се намира на 1.5 км от Град Белоградчик, сред прочутите Белоградчишки скали. Крепостта съществува от римско време. През І – ІІІ век сл. Хр. римляните построили пътища в новите провинции на империята на Балканския полуостров, както и крепости, за да ги охраняват. Задачата на Белоградчишката крепост била да контролирала пътя от град Рациария (в близост до днешното село Арчар в района на Видин). Римляните построили най-високата част на крепостта, наречена Цитаделата.

На няколко метра от нея има останки от друга крепост – Латинско кале, която служела за помощно укрепление. При разделянето на Римската империя през 395 г. балканските земи влезли в пределите на Византия. В края на VІІ век Белоградчишката крепост попаднала в територията на новосъздадената българска държава.

По времето на цар Иван Срацимир (1356 г. – 1396 г.) крепостта била разширена и укрепена. През 1396 г. османците я завладели и по-късно я преустроили. В нея бил поставен гарнизон за защитата на западната част на империята и за потискане на въстанията на българите.

През 1850 г., когато Белоградчишкото въстание било разгромено, водачите му били изведени през един от тунелите на крепостта и обезглавени. На това място днес се издига паметник в памет на подвига им. През 1885 г., по време на Сръбско-българската война (1885 г.) крепостта последно е била използвана като военно съоръжение.

Белоградчишката крепост има три отделени един от друг двора, чиято обща площ достига 10 210 кв. м, и едно укрепление. На крепостните стени и днес могат да се видят амбразури (отвори) за пушки и три бастиона и амбразури за оръдията.

Най-високата точка на крепостта, наречена Първа плоча, разкрива красива гледка към Стара планина.

Магурата

Пещерата Магура се намира в северозападна България, на около 180 км от София. Отстои на 17 км от гр. Белоградчик, 1.5 км от село Рабиша, и на 35 км югозападно от гр. Видин. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461м надморска височина). Една от най-големите пещери в България – обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери – дължина над 200 м,ширина повече от 50 м и височина над 20м.

Фантастични са образованията в пещерата – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко“. Някои от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си – „Големият сталактон“ има височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор“ е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м. За повече…