Манастир 7-те Престола

Кратка информация:

Осеновлашкият манастир е по-популярен като манастир „Седемте престола”. Намира се на около 41 км от град Своге и на около 83 км от София. Манастирът е основан през ХІ в. и през вековете на своето съществуване е бил културно и просветно средище – в него са се преписвали книги, а в края на ХVІІІ в. тук е пребивавал Софроний Врачански – български духовник и народен будител.

Най-старата запазена сграда в манастира е съборната църква, за която се смята, че е строена през Х – ХІ в. През годините храмът и манастирът многократно са били разрушавани и изграждани наново. В сегашния си вид църквата съществува от 1815 г. Името на манастира идва от специфичното разделение на храма – на кръстовиден наос и шест престола (параклиса). Резбените иконостаси на църквата и параклисите се датират от ХVІІ – ХVІІІ в. и на тях се забелязват растителни орнаменти, изображения на животни и библейски разкази. Иконите с резбовани рамки са дело на местни майстори. Едно от най-интересните произведения на майсторите е дървеният полилей „Хоро”, сътворен през 1815 г. Полилеят е съставен от 15 части с оцветени дърворезбени сцени.

През ХІХ в. в манастира започва по-мащабното строителство, когато са изградени жилищните и стопанските сгради. Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.

Манастирът е разположен под старопланинския връх Издремец (1492 м) и е заобиколен от вековни гори. Манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност със Заповед No.3384 от 08.12.1966 г. Обявен е също и за художествен паметник в бр. 101 на Държавен вестник от 1971 г.

Информацията е взета от Манастир 7-те Престола.

А ето и няколко снимки… Мястото наистина е необикновено!

Дядо Йоцо гледа

Това място беше по пътя към следващия манастир. Кратка информация за комплекса (която намерих ето тук):

Пътувайки през Искърско дефиле, не пропускайте мястото, от което слепият герой на Вазов „гледа“ с умиление към новата железница, споделяйки възторга си с репликата „Гледам българското!“.
От скалите, преди най-високото село във Врачанския Балкан, като на длан се разкрива най-красивата част на Искърското дефиле с минаващата в ниското жп линия. Местните жители на село Очин дол с гордост разказват, че именно тук Иван Вазов е черпил вдъхновение за разказа си „Дядо Йоцо гледа”, публикуван в сборника „Видено и чуто“ през 1901 г. 
„Пътниците, изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на пролома, съгледваха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по тоя начин нова България.“

През 2005 г. на скалите край пътя за село Очин дол е издигнат паметник на дядо Йоцо. Скулптурата е изработена от бял врачански камък и е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, по идея на краеведа от Очин дол Огнян Петров.
Около паметника е оформен малък комплекс с панорамна беседка и алеи за разходка. Има и механа със семпло меню от традиционни български ястия. До механата е обособен неголям паркинг, а срещу него, на стръмна полянка, местният самоук дърворезбар Недялко Атанасов е подредил своите дърворезбовани скулптори на животни.

Ето и „фото репортажа“:

Черепишки манастир

Кратка информация:

Черепишкият манастир е построен по времето на цар Иван Шишман. Съществуването на светата обител се свързва със средновековен град, близо до феномена Ритлите, с името „Коритен град“. Според една легенда, името на манастира идва от белеещите се кости на загиналите воини при паметна битка, състояла се в района, на цар Иван Шишман с турските нашественици.

Както повечето български манастири, Черепишкият манастир е изгарян и опустошаван неколкократно. В началото на 17 век манастирът е възстановен под давление на видния български иконописец Пимен Зографски. По това време е издигната и сегашната църква.

В годините на Българското възраждане Черепишкият манастир е бил важно просветно средище. През 1797 година тук намира убежище Софроний Врачански.

Недалеч от манастира се намира местността Рашов дол, място на последната кървава и трагична битка на част от разбитата Ботева чета.

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е любимо място на Вазов и Алеко Константинов, а Феликс Каниц го определя като най-красивото място на земята.

Снимки от това прекрасно място: