Този път решихме да отидем най-„на юг“ – избрахме Синеморец. За избора на хотела не се двоумихме много – решихме да се доверим на мнението на един приятел, който сподели, че в този хотел басейна е много хубав. Хотелът Casa Domingo има собствена страница и не се „заиграва“ с букинг.ком.
Попрегледах някои отзиви: басейна е много чист и хубав и храната е най-добра в целия град. Реших, че това ще ни е съвсем достатъчно. Що се отнася до останалото – отзивите не бяха много добри: малки стаички, няма удобства, много шумно и т.н. За удобствата: когато правих резервацията, избрах стаята да е с климатик, хладилник и тераса.
Резервацията беше доста лесна: изпратих запитване за исканата стая по имейла, получих отговор, че има свободна такава, обадих се по телефона, за да потвърдя. Изпратиха ми документ за резервация, платих 50% и получих ваучер – това беше всичко. Останалата част платихме на място.
Не очаквах кой знае какво, но останах доволна от това, което видях – просторна стая, чисто (чистеха всеки ден без изключение), голям и чист басейн и страхотна обстановка наоколо. Впрочем, ето и няколко снимки:



Балкон 
От балкона 
Басейн 
Ресторант 
Плуваме 


Стена с кактуси 
Голям кактус 


Киви
Храната в ресторанта се оказа наистина на висота – всяка вечер беше пълно и ако искаш да вечеряш тук, трябва да направиш резервация (нищо, че си гост на хотела). Ето и някои ястия:
Трябва да призная, че плажа не беше много близко, но можехме да избираме. До единия плаж (Бутамята – каквото и да означава това) ходихме пеша, но към плажа Велека ходихме с кола.
Не направих снимки на Бутамята, но там се повозихме с водно колело, където за първи път видях големи медузи много отблизо, както и „кипеж“ от риби:

Дълбоки води 










А ето и Велека… Уникално място – от едната страна е морето, а от другата е реката:
А разхождайки се из града попаднахме на уникално кафене. Тук кафето (макар и на самообслужване) се сервира с чаша вода – както и трябва. Но не е само това – интериора на кафенето е доста интересно:
Относно храната… Обикновено, обядвахме в ресторанта на хотела – често и вечеряхме тук. Но понякога търсихме по-интересни место. Ето едно от тях – Скрития мъж (не е ясно от кого се крие):




Сметката… 
И накрая отидохме в най-южната точка – Резово:
Нашата лятна ваканция завърши прозаично – на Реселец. Тази година не ходихме на планина – но все още не всичко е загубено…
































Pingback: Лятна ваканция – Синеморец 2022 | Пътеписи и малки приключения