И този път реших да подходя към пътуването стабилно – направих подробна разбивка на маршрута. Не се получи да посетим и да видим всичко, но определено, поне имахме представа къде да се насочим.

Решихме от най-южната точка на черноморието да тръгнем на север и този път почивахме в Созопол. По край Созопол опитахме се да видим и някои други места, но ето и какъв маршрут бях намислила в самото начало:

И така, една ранна сутрин след Джулая (тръгнахме на път на 2 юли) потеглихме към морето. И първата ни спирка беше тракийски град – археологически резерват Кабиле. Трябва да отбележа, че тук леко обърках „лелята“ от навигацията (така й викаме – лелята), като посочих просто Кабиле и тя ни закара направо в село Кабиле. След леко объркване намерихме нужното място и разгледахме обекта, който е музеят и разхвърляните тук-там разкопани развалини – има и снимков материал…

Ето какво видяхме тук:

Общо взето, беше интересно, времето беше хубаво и имаше какво да се види. По план след това трябваше да видим Ямбол, но там дори и да пихме по едно кафе, решихме да не ходим никъде и да се запътим направо към морето.

Созопол си е Созопол! Нашия хотел Мелиа Мар се намира в новата част на града. Какво да кажа? Беше чисто, уютно, приятен и дружелюбен персонал и перфектна интернет връзка – нещо, за което винаги пишат, че ги има и е безплатно, но освен на рецепцията никъде другате не можеш да го хванеш тоз Wi-Fi.

В самият Созопол освен стария град приятно впечатление остави историческият музей, който се намира точно до автогарата – доста интересна композиция:

И, разбира се, морето в цялото му великолепие:

Междувременно, разглеждахме тук-там околните забележителности. Ако потеглим на север, ще стигнем до Обърнатата къща – Обърнатата къща в гр. Черноморец е атракцион, който представлява къща с главата надолу, в която мебелите и интериора са изцяло с главата надолу. Тук само пихме кафе и направихме някоя друга снимка отвън. Входа е 22 лв. на човек – стори ми се, че не си заслужава да дам 44 лв., за да разгледам една къща, макар и да обърната:

Продължихме още на север и стигнахме до крепост на нос Акра.

Един ден решихме да видим Дюните – бяхме там още в самото начало, когато дръвчетата все още приличаха на някакви худосочни клечки (в далечната 1989 година). О, сега е направо траш – няма как да влезеш там. Много важно! След това по списъка ми беше някакъв сии замък Равадиново. И тук останахме разочаровани – поискаха ни по 30 лв. за вход. Ходихме на много по-интересни места от този кич срещу почти символични цени. И да, нямаше стълпотворение от желаещи да влязат тук. А пък пътя – просто да си разбиеш камъните в бъбреците (ако имаш такива). Но ето и вида отвън:

След като се наплацикахме и нашата почивка дойде към края си решихме да не се връщаме директно вкъщи, а да поразгледаме това-онова малко по на юг. И първата ни спирка беше Бегликташ. Наистина е поразително място, не очаквах да видя това, което видях – заслужаваше си да се види.

След това продължихме към село Бръшлян.

Бръшлян в Странджа планина е известно, като селото с най-много запазени стари къщи – представители на странджанската архитектура през XVIII-XIX век. Обявено е за архитектурен резерват и за пълноценна среща с миналото могат да бъдат разгледани и килийното училище, както и църквата Св. Димитър, която е една от най-старите запазени в Странджа – построена през XVII век.

Накрая стигнахме до Малко Търново, където искахме да посетим Пещерата на Бастет и тракийски комплекс Мишкова нива. Но се оказа, че трябва нещо някъде да се отбелязва, да се взимат някакви разрешителни на границата и… не ни се разправяше…

А… и на връщане (или отиване към Малко Търново) посетихме водопад Докузак.

Доста интересна почивка излезе! Останахме доволни.