И така, въпреки пандемията, всичко е резервирано и готово: отиваме в Приморско и в Девин (не точно).

Доста се забавих с тази публикация… Накратко: бяхме в хотел КООП Рожен – прекрасен хотел, тихо място (дори прекалено тихо), никой наоколо – просто в пустоща стои самотен хотел, а наоколо – поляни и гори (и планина, разбира се).

След дълго канене и грандиозни планове (които по някакви причини не можаха да се осъществят) спретнахме си един малък тим-билдинг (както това сега се нарича). Може би нямаше да е лошо, ако беше измислена и някаква програма. Е, все пак някаква програма имаше… на масата.

Нека не се лъжем, но много колеги ме питаха, какъв е този „еленски бут“, от елен ли е? Не, не е. Бутът е свински, но се прави в Елена. Нека се запознаем с малко история или поне с това, което се говори.

Тази събота и неделя (баш по празниците) ни хрумна идеята да „покорим“ някой връх. Е, не който и да е, а Марагидик. Ето малко информация за този връх:

Легендата за Марагидик.