Да се повозим на теснолинейката беше замислено отдавна, но ето че най-накрая осъществихме това пътуване.

Естествено, цялото пътуване осъществихме с влак, тръгвайки от Червен бряг през София до Септември – със съвсем нормален влак.

За теснолинейката

Изживейте романтиката, сравнима с пътуване назад във времето, по единствената функционираща жп линия с междурелсие 760 мм в България, а именно теснолинейката Септември – Добринище!

Линията е с обща дължина 124,7 км. Тя свързва Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин. По пътя си минава през живописното дефиле на Чепинска река, пресича Чепинското корито и се устремява към Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите. Именно тук се намира и най-високата гара на Балканския полуостров – гара Аврамово, на 1267 м. над морското равнище. От там по поречието на река Места теснолинейката достига до полите на Пирин, където е и крайната ѝ гара Добринище.

Малкото влакче Ви очаква всеки ден, през всеки сезон на годината, за да Ви покаже удивителната природа и да създаде у Вас незабравими спомени!

Теснолинейката

Не се наложи да чакаме много-много, влакчето си беше на място и само очакваше своите пътници. Ето какво видяхме по пътя:

В самото Добринище вечеряхме в Бабуча – обслужването все още е на ниво, но храната вече не е толкова вкусна – има какво да се желае. А не беше така! Освен това ходихме и да се къпем на градския басейн, който си беше чудесен.

Обратно решихме да пътуваме с автобус – прекалено дълго е пътуването с влака. Но тук ни чакаше голяма изненада. Автобуси минават, ужким има и автогара

Тази снимка не се знае от кога. Сега подобен надпис няма. Това място изобщо не функционира. В нета има картинки, че отвън на тази сграда има някакво разписание – няма такова нещо, вероятно, от доста време. А за да узнаеш нещо за движението на автобуси, трябва да потърсиш в нета, кои фирми пътуват по този маршрут (до София), да им се обадиш, еветуално да ти кажат има или няма автобус и в колко часа ще мине. Пътувахме със Соня Турс. Автобуса малко закъсня, но все пак стигнахме благополучно до София.

Мога да кажа, че същите красоти можех да видя и от колата. Влака пътува с доста прилична скорост и няма моменти, в които можеш да слезеш от влака и да вървиш едва ли не по-бързо от него. Но един път да се попътува по този начин си заслужава.